over_navigation
Моето Семейство

    Майка ми Емилия, е родена на 08.09.1943 година в град Русе. Баща ми Ангел е роден 08.01.1942 година в с. Бяла Черква, родно място на много исторически личности, като Бачо Киро, Цанко Церковски, Райко Даскалов и Поп Харитон. Баща ми почина на 01.09.1989 година в Русе . Имам брат - Бойко, роден на 24.4.1965 също в Русе. Израстнал съм в образовано и интелигентно семейство, благовъзпитани и честни хора, които работеха здраво. Майка ми работеше в магазини като продавачка, после в строителна организация като ръководител на "Личен Състав". По-късно (бях в началното училще), тя реши да завърши образованието си от института за детски учителки в Русе. След това, тя продължи да работи като учител. Много от нейните бивши възпитаници и до днес продължават да я спират на улицата за да й благодарят за всичко, което тя е направила за тях в миналото.

     Баща ми работеше като електротехник и по-късно, като асансьорен техник за дълго време. Той работеше и като педагог с майка ми в село Веселец, близо до Разград и в Родопите като учител. Те ни отгледаха добре, учеха ни да бъдем честни, да постигаме целите си с работа и упоритост, да защитаваме принципите си, и винаги показваха тяхното разбиране. Нашата майка беше строга с нас. Тя искаше да ни даде най-доброто възпитание като бъдещи големи хора, с които тя ще се гордее и ще дава за пример. Мисля, че моите родители се справиха добре със задачата си, що се отнася до нашето възпитание. Разбира се, ние също бяхме много пакостливи както много деца, но това е нещо обичайно за децата.

    В училище не бях отличник, справях се добре в часа по музика, нещо обичайно за мен. Майка ми винаги ми казваше, че е искала да бъде естрадна певица и винаги беше като "залепена" за радиото, баща ми свиреше малко на китара. Наричали са ги русенските Ромео и Жулиета - и двамата са били много красиви и привлвкателни, и се влюбили отпръв поглед. Баща ми е бил войник в Петрич, по-късно преместен в Русе и там са се срещнали. Не знам откъде съм наследил таланта си. Разбира се, той е божи дар, но генетично, съм го унаследил от майка ми и баба ми Донка, която обичахме с брат ми много по бащина линия. Тя също пееше добре и ни отгледа с нашият втори дядо - Босилко, осмото дете на големият български поет Цанко Церковски. Чувствахме го много близък, въпреки факта, че не носим едно име с него. Беше ми казано, че когато бащата на баща ми починал, той е бил в средното училище. Неговото име е Неделчо, от там и фамилното име - Неделчеви...

     Повечето от ярките ми спомени са от моето детство на село. Моята баба Донка и дядо ми Босилко са отгледали мен и брат ми от 6 месечна възраст. По-голямата част от нашето детство прекарвахме на село. Учех до 4-ти клас в началното училище "Раковски", което е срещу блока ни. По-късно през основното училище до 8-ми клас в училище - "Тома Кърджиев" а след това завърших техникума по индустриална химия. За жалост не бях приет в музикалното училище в Русе, заради възраста ми. Бях на 6 години, когато започнах училище. Трябваше да имам навършени 16 за да бъда приет. Имам наистина някои неприятни спомени от там и не искам да си спомням за това често.

     Моите баба и дядо, Дона и Христо, родителите на моята майка са били много строги с нея. Той е бил професионален готвач и е имал ресторант в центъра на Русе, можеби за това ми се отдава да готвя толкова добре. Майка ми е има 2-ма по-малки братя, единият от които почина много млад, на 24 години и остави едно дете. Много ми липсват всички, както и безгрижните ми детски години на село.

     Брат ми започна да се учи да чете на 4-и години и е беше смятан за чудо, а аз през това време пеех, ден и нощ. Той се увличаше много по спорта от малък и тренираше баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика. Той завърши СПТУ по ЖП транспорт в Русе. Разбираме се добре двамата и си помагаме. Обличаха ни като близнаци, защото бяхме само на година и 3-и месеца разлика и си приличахме по височина и тегло. Бойко беше приет в Софийския институт по ЖП транспорт - ПЖИ "Тодор Каблешков", но въобще не му харесваше и завърши с много трудности. Бойко не искаше да работи това и когато завърши той дойде при мен в София и постепенно реших да му помогна да влезне в щоу бизнеса. Той много ми помагаше по времето на моето израстване като Поп певец и беше изключителен организатор и мениджър, за което съм му много благодарен. Той е и много талантлив композитор и има един много красив "кадифен" тембър на гласа. В момента той живее във Франция.

<< Назад към "За Мен"

 
xhtml : css : Developed by: NG Technology